Понякога най-трудните раздели в живота ни не са свързани с това да загубим човека до себе си. Те са свързани със загубата на надеждата за това ,което сме вярвали ,че един ден ще бъдем заедно.
Като психолог често срещам хора,които казват:
,,Не мога да го забравя.“
,,Не мога да продължа напред.“
,,Все още го обичам.“
Но когато започнем да говорим по-дълбоко за връзката,постепенно се оказва,че не винаги става дума за любов към реалния човек. Понякога става дума за привързаност към мечтата , която сме изградили около него.
Това е една от най-болезнените истини , с които човек може да се сблъска.
Защото е много по-лесно да приемем,че ни липсва някой, отколкото да признаем, че ни липсва бъдещето , което сме си представяли с него.
Влюбени ли сме в човека или в неговия потенциал?
В началото на всяка връзка виждаме това , което е пред нас. Но виждаме и това,което бихме искали да бъде.
Понякога човекът до нас е затворен емоционално, колеблив, непоследователен или неспособен да ни даде сигурност. Вместо да приемем това като реалност, ние започваме да се влюбваме в неговия потенциал.
Вярваме ,че:
,,Когато му минат проблемите, всичко ще се промени.“
,,Когато бъде готов ще избере мен.“
,,Когато осъзнае колко го обичам ще започне да се държи различно.“
И точно тук се ражда капанът.
Защо оставаме толкова дълго?
Много хора се обвиняват за това ,че не могат да си тръгнат. Наричат себе си слаби,зависими и наивни.
Истината често е много по-различна.
Ние не оставаме само заради човека.
Оставаме заради инвестицията.
За всички разговори.
За всички компромиси .
За всички надежди.
За всички моменти,в които сме вярвали,че сме близо до щастливия край.
Колкото повече сме вложили емоционално, толкова по-трудно става да приемем , че може би никога няма да получим това ,за което сме се борили.
Емоционалната зависимост от надеждата
Надеждата е прекрасно нещо.
Тя ни помага да преминаваме през трудни периоди и да не се отказваме от себе си.
Но има моменти ,в които надеждата започва да работи срещу нас.
Когато човек получава малки знаци на внимание,кратки периоди на близост или случайни обещания за бъдещето,мозъкът продължава да очаква наградата.
Точно както човекът продължава да играе на машина,която понякога печели.
Не защото печели постоянно.
А защото понякога печели.
Тогава започваме да живеем от момент на момент,чакайки следващото обаждане,следващото съобщение,следващият жест,който да ни убеди,че всичко си заслужава.
Болката след раздялата
Понякога след раздяла хората страдат повече от очакваното .
Те се чудят защо не могат да продължат напред , въпреки че връзката отдавна не ги е правила щастливи.
Причината често е,че не скърбят само за човека.
Скръбта е и за всички несбъднати възможности.
За дома,който никога не е бил създаден.
За семейството,което никога не се е появило.
За пътуванията,които никога не са се случили.
За живота,който е останал единствено във въображението.
Не защото любовта е била по-голяма.
А защото надеждата е била по-голяма.
Пътят към освобождаването – психолог Христова
Истинското освобождаване започва тогава,когато човек спре да се пита какво е можело да бъде и започне да вижда какво всъщност е било.
Това не означава да обезценим чувствата си.
Не означава да омаловажим любовта,която сме изпитвали.
Означава да погледнем реалността честно.
Да приемем човека такъв,какъвто е бил,а не такъв,какъвто сме мечтали да стане.
Защото любвта към един реален човек може да бъде преживяна и пусната.
Но любовта към една фантазия може да ни държи в плен с години.
Понякога най-важното осъзнаване не е ,че сме загубили някого .
Понякога най-важното осъзнаване е,че сме готови да се разделим с надеждата,която ни е пречела да видим истината.
И именно тогава започва истинското ни връщане към себе си.
Десисилава Христова
Психолог