Когато никога не си достатъчно добър в собствените си очи
В работата си като психолог често срещам хора , които на пръв поглед изглеждат успешни, организирани и отговорни. Хора , които се справят с множество задачи , постигат целите си и рядко си позволяват да покажат слабост.
Зад тази външна увереност обаче много често откривам нещо съвсем различно – тревожност , постоянен вътрешен натиск и усещането , че каквото и да направят , никога не е достатъчно.
Това е едно от лицата на перфекционизма .
Обикновено , когато чуем думата ,,перфекционизъм“ си предстаяме човек с високи стандарти. Истината е,че психологическият перфекционизъм е много по-сложно явление. Той не е просто стремеж към качество. Често е опит да избегнем критика , отхвърляне , првал или чувствто,че не сме достатъчно ценни.
Една от най-честите грешки е да възприемаме перфекционизма като положително качество.
Разбира се,няма нищо лошо в това да бъдем старателни и да се стремим към развтие. Проблемът започва тогава,когато собствената стойност започне да зависи от това дали се справяме достатъчно добре.
Тогава всяка грешка се превръща в заплаха.
Всяка критика се преживява болезнено.
Всяко решение се анализира до безкрайност.
Именно тук се появява тревожността.
Човек започва постоянно да се пита:
- Ами ако сбъркам?
- Ами ако не се справя ?
- Ами ако разочаровам някого?
- Ами ако не съм достатъчно добър ?
Тези мисли създават непрекъснато вътрешно напрежение и чувство за несигурност .
Как се формира перфекционизма?
Връзката между перфекционизъм и тревожност
Перфекционизма рядко се проявява от нищото. В повечето случаи неговите корени могат да бъдат открити още в детството.
Някои хора са израснали в семейства , в които любовта и одобрението са били свързани с постиженията. Други са чували предимно критики и много рядко признание. Трети са живели с усещането ,че нямат право на грешки.
С времето детето започва да изгражда убеждението:
,, Ако съм безупречен,ще бъда обичан.“
,, Ако се справям отлично,ще бъда приет.“
,,Ако допусна грешка,ще разочаровам другите.“
Тези убеждения често продължават да управляват живота на човека и в зряла възраст , дори когато той вече не осъзнава от къде идват.
Признаци на перфекционизъм в зряла възраст
През годните съм забелязала,че перфекционизмът невинаги изглежда така,както хората си представят .
Понякога той се проявява чрез:
- Отлагане
Колкото и парадоксално да звучи,много перфекционисти отлагат важни задачи .Причината не е липсата на желание , а страх , че няма да се справят достатъчно добре.
- Постоянна самокритика
Независимо колко са постигнали,те виждат предимно своите недостатъци .
- Свръхотговорност
Поемат повече ангажименти ,отколкото могат да понесат , защото им е трудно да кажат ,,не“.
- Хронична умора
Животът под постоянен вътрешен натиск изисква огромно количество психична енергия.
Нещо ,което рядко обсъждаме
Има нещо интересно , което често наблюдавам при хората с изразен перфекционизъм.
Те не се страхуват толкова от самата грешка. Стархуват се от това какво според тях казва грешката за тях самите.
За тях неуспехът не означава :
,,Допуснах грешка.“
А означава:
,,Аз съм провал.“
Именно тук се крие най-дълбоката болка.
Какво помага?
Преодоляването на перфекционизма не означава да се откажем от целите си или да спрем да се развиваме.
Означава да се научим да приемаме , че стойността ни като хора не зависи от безупречното ни представяне .
Да си позволим да бъдем достатъчно добри,вместо съвършени.Да приемем ,че грешките не са доказателство за слабост , а естетсвена част от човешикия опит.
Заключение
Като психолог вярвам ,че една от най-трудните ,но и най-освобождаващи стъпки е човек да спре непрекъснато да заслужава правото си да бъде ценен.
Защото истинсата увереност не идва от това никога да не грешим.
Тя идва от знанието,че дори когато грешим,ние продължаваме да бъдем достойни за уважение,приемане и любов.